Смърт край Нил - Nile, Grave, Belphegor, Amon Din и The Revenge Project разтресоха клуб Blue Box

Публикувано на: 2008-09-08

На седми септември столичният клуб Blue Box (бившето кино Освобождение) стана сцена на един убийствено тежък и силен мини-фестивал на екстремната музика. Принципната разлика между това мероприятие и концерта на Metallica например веднага се набиваше на очи – тук случайни хора, които да са дошли заради баладите, нямаше. Изрод до изрода, блек метълист до дет метълиста! Достойни банди за достойна публика.

Стабилното закъснение, с което започна фестът, не беше толкова дразнещо предвид хубавото неделно време, но що се отнася до избора на мястото – може и да е било единственото налично в момента, но проклетото кино се оказа доста тясно и задушно. По едно време усещането, че сме зазидани сред катакомбите на Нефрен-Ка, обзе всички, включително и музикантите. Като се опитаме да пренебрегнем жегата, всичко друго беше на стандартното високо ниво, свързано с дейността на Most of Evil Music.

Бургазлиите от The Revenge Project вероятно са българската екстремна банда с най-висок творчески потенциал през последните пет-шест години. На концертите си винаги показват класа и често представят по някое ново парче. Крайно време е да издадат втория си албум и да затвърдят окончателно позициите си. След около половинчасов сет, завършващ с Unreal is My Trip, отстъпиха място на гостите от Сърбия

Amon Din. Въпреки че политиците ни всячески се опитват да ни скарат със западните ни съседи, на ниво метъл това няма как да стане. Приветливо усмихнати и дисциплинирано забиващи мачкащия си “Bolt Thrower”-ски дет метъл, Sasa Sarcevic и компания окончателно накараха публиката да заври и закипи под звуците на парчетата от двата им албума Dinamoneyezed и Where the Dreams No Longer Exist.   На Abysmal Ignorance вече мелето беше набрало сериозна мощ, която не секна и при изпълнението на хладнокръвните австрийски блек-дет касапи

Belphegor.  Часът е около 21, започва основната част на събитието. Belphegor са смазваща адска машина, чието изпълнение напомни за неотдавнашната сеч, която ни нанесоха Behemoth. При тази група текучеството на барабанисти (и то все добри!) е нечовешко и това е разбираемо – с тези темпове на скоростно набиване необходимостта от честата им подмяна е вопиюща. Belphegor просто разпиляха всички в мелето, глави и крака станаха едно! За представянето на заглавното парче от новия Bondage Goat Zombie Helmut си беше нахлузил извратеняшката маска с пирони на челото. Като други фаворити от новите се очертават Stigma Diabolicum и Justine Soaked In Blood, а по-старите неща бяха представени с парчета като Swarm of Rats, Belphegor – Hell’s Ambassador и Lucifer Incestus. Садо-мазо лудницата беше пълна!

Grave! Всеки почитател на праволинейния стокхолмски дет метъл произнася с благоговение това кратко, но недвусмислено име. Шведите бяха в отлична форма и бяха видимо зарадвани, че публиката е готова за олдскуул! Представиха ни както стари, така и нови парчета – от Into the Grave през Rise и You’ll Never See до актуалната тресня Bloodpath. За финал – Soulless, разбира се! Вокалистът Ola Lindgren беше гордо окичен с тениска на Dismember – символ на вече двадесетгодишното единство на стокхолмската дет метъл сцена. След изпълнението на Grave едва ли имаше недоволни.

Когато стрелките на часовника показваха 23 часа, термометрите нищо не показваха, понеже бяха изгърмели, а по пода на залата можеше да се играе хокей на пот, на сцената се случи нещо нечовешко! Древните духове на Египет се раздвижиха – могъщият блондин Karl Sanders, усмихнатият Dallas Toler Wade, дръм-школата в лицето на George Kollias и басистът Chris Lollis пренесоха мястото на действието в древни времена на насилие, робство, мистицизъм и безсмъртие на боговете... Който не е гледал Nile на живо, просто няма право да се прероди, а червеите ще изядат душата му в плитък гроб! Тази група няма аналог в световния дет метъл!!! И тримата – Dallas, Karl и Chris, изпълняваха вокалите, но по-дълбоко грухтящо гърло от това на огромния Karl едва ли може да бъде намерено под Слънцето. Не знам как се е учил на това при тибетските монаси, но този човек е изумителен! Както с китарата, така и с гласа си. Да се обсъжда барабаненето на сторъкия George също е трудно, ако не си специалист – просто беше безупречен, с невероятна скорост и техника. Изобщо, четиримата показаха невероятна съгласуваност при изпълнение на адски сложните аранжименти на парчетата. През цялото време Dallas, който беше основният вокалист, подканваше публиката да грухти и я похвали като една от най-добрите на турнето им досега. Дали има по-тежка банда от Nile? След изслушването на What Can Be Safely Written и на задгробната Eat of the Dead, отговорът трудно може да бъде положителен. Дали има по-бърза банда от Nile? -  парчета като Black Seeds of Vengeance и Cast Down the Heretic хвърлят ръкавицата на всички! Може би някъде там е максимумът на екстремност в тази музика. Когато беше обявено началото на Papyrus Containing the Scroll to Preserve Its Possessor Against Attacks from He Who Is in the Water, настъпи истински ужас пред мисълта, че подът може да се раздвижи от гъмжащи крокодили, поглъщащи всеки, който не притежава копие от папируса. Бисове нямаше; не бяха и необходими след това, което се случи в залата. След последната Black Seeds of Vengeance Karl остана да раздаде автографи на всички желаещи, въпреки опитите на охраната и мениджъра на групата да го приберат към съблекалните. Това беше една вечер, която ще се помни много дълго. Nile ни оставиха разбити до последен дъх под робския камшик

В ПРИСЪСТВИЕТО НА РА!

Това бяха химните за умилостивяването Му:
  1. What Can Be Safely Written
  2. Sacrifice Unto Sebek
  3. The Black Flame
  4. Papyrus Containing the Spell to Preserve Its Possessor Against Attacks from He Who Is in the Water
  5. Cast Down the Heretic
  6. Ithyphallic
  7. Eat of the Dead
  8. The Infinity of Stone
  9. Ramses Bringer of War
  10. The Essential Salts
  11. Lashed to the Slave Stick
  12. Annihilation of the Wicked
  13. Black Seeds of Vengeance

Nile

  • текст: Bars Nivalis
  • снимка: Милена Радева

 

Коментари (4)
Коментарите са на публикуващите ги. Про-Рок не носи отговорност за съдържението в тях.
#4
Shredded_human - 2008-09-21 15:46:21

тотална  касапница-може  би  е  банално  вече  това  определение,но  така  най-точно  може  да  се  опише  страхотното  съчетание  на  техника  и  бруталност  от  всички  тези  групи...особено  от  американо-гръцката  четворканаистина  дано  доживеем  след  поредния  им  албум-шедьовър  да  ги  видим  отново  на  родна  земя  един  хубав  мрачен  ден.нямам  какво  да  кажа  повече-неописуемо  пеживяване  и  хубав  спомен  чрез  болките  вув  врата  и  крайниците,хехехе

#3
Draguu - 2008-09-18 15:16:51

Това  си  беше  най-  бруталния  концерт  от  където  ида  го  гледаш-брутална  тълпа  ,  заради  която  отбиха  даже  градските  автобуси  защото  смърта  дебнеше  около  тях  :))))  брутално  топла  бира  от  тъпото  "барче"  до  киното,  брутално  двучасово  закъснение,  брутална  жега  вътре,  брутално  загубени  продавачки  на  минерална  вода  от  по  лев  и  педесе  и  някаква  странна  бира    и  мега  коласално  брутален  метъл  ,  аз  да  си  призная  после  докато  вървях  ми  трябваше  1  час  за  да  започна  отново  да  чувам  защото  звука  беше  смазващ  а  от  барабаните  на  "Гошо  Колев"    :)))  още  ми  се  тресе  празната  глава  няма  такъв  биит  просто. 
Много  метълско  изживяване...... 
   

#2
Marcao Ribeira - 2008-09-12 22:12:28

Ебахти  статията!

#1
Pif - 2008-09-10 13:00:15

ВЕРНО,ЧЕ  БЕШЕ  МНОГО  ПОТНО,НО  ТИЯ  ХОРА  НИ  СМАЗАХА. 
НЕ  ВЯРВАМ  ДА  ИМА  НЕДОВОЛНИ.


| Страница 1 |