DEPECHE MODE - PLAYING THE ANGEL (CD IMPORT)

Търсене в магазина

Логване в магазина

» Нова регистрация » Забравена парола?

Тук се намира пълната информация за предлаганите от нас музикални продукти с експресна доставка! Минималната поръчка е 1 CD, 1 DVD, 1 TS, 1 LS или 1 Vinyl.

Над 10 000 заглавия на склад - доставка 1-5 работни дни;
Цените са с включен ДДС!

телефон:
+359 (0)2 4834990
+359 (0)885 128823

e-mail:
wizard@wizard.bg

За допълнителна информация не се притеснявайте да пишете е-мейли.

За доставка с куриер се нуждаем от точен адрес на доставка. За доставка по пощата се нуждаем от трите ви имена, точен адрес и кода на близкия до вас пощенски клон от където ще освободите пратката.

DEPECHE MODE

DEPECHE MODE PLAYING THE ANGEL (CD IMPORT)

"Преди да се заемем този албум, наистина имах чувството, че не сме довършили някаква работа", споделя Дейв Гахан за 11 студиен албум на "Депеш Мод" - "Playing The Angel". И така, най-известната електронна поп група в света - доайените на мъртвото диско - се събра за пръв път след албума с два милиона продажби "Exciter" (2001 година). Заради усещането, че имат недовършена работа и още много да доказват. Както казва вокалистът: "Заедно сме направили някои наистина добри албуми, но все още не сме създали най-добрия".

Въпреки че далеч не са си губили времето през тези четири години. През 2001 г., групата направи турне с 85 невероятни концерта пред 2 милиона души. Миналата година, "Депеш Мод" издадоха колекцията "Remixes 81-04", който е с над милион продадени копия и включва нов ремикс на класическия хит на групата "Enjoy The Silence", издаден като сингъл. Дейв създаде албум с пречистващи изповеди, през 2003 г., "Paper Monsters", изключително добре приет дебют; междувременно, Мартин Гор издаде "Counterfeit 2", втората серия кавър версии от крайно преработени класики на стари и нови музикални идоли; Флеч основа звукозаписния лейбъл "Toast Hawaii". Освен това, Мартин и Флеч имат непрекъснато DJ ангажименти.

Въпреки успехите на тези разностранни солови авантюри и без да омаловажаваме факта, че имат отделни семейства, които се намират на различни места като Лондон, Калифорния и Ню Йорк, те все пак са привлечени от втория "Депеш Мод" проект за 21 век.

"Playing The Angel", изключително свеж и наситен проект, отбелязва 25та годишнина от първия иновационен и съществен запис на "Депеш Мод" (въпреки че дебютният сингъл "Dreaming Of Me" е издаден през февруари 1981 от Mute, "Депеш" започват работа върху техния прото-електро стил предишната година). През последвалия четвърт век, бандата продава над 50 милиона копия по света и има натрупани 38 зашеметяващи хит сингъла във Великобритания (29 от тях Топ 20, останалите Топ 10) и 13 Топ 10 албума (включително и 2 компилации "The Singles 81-85" и "The Singles 86-98", както и лайв албума "101" от 1989 година). С всеки следващ проект, те се усъвършенстват в музикален и лирически план и така, наред с "Ю Ту", те се доказват като една от най-успешните британски банди от пост-пънк периода.

"Депеш Мод" залагат на непрекъснатите изненадващи промени. През 1981-82, с излизането на "Speak And Spell" и "A Broken Frame", те се нареждат в челните редици на синтпоп движението. Разбиват комерсиалните възгледи и стават пионери в семплирането с "Construction Time Again" от 1983 година. Нестандартните (поне за поп сцената) "Some Great Reward" (1984) и "Black Celebration" (1985) включват както епични балади, така и агресивни индъстриъл елементи, от съкровени песнопения за влюбени до задълбочени изследвания на психосексуалната манипулация за клъбъри. Заглавието на "Music For The Masses" не е особено изобретателно, но това е първият албум на "Депеш", който влиза в Топ 40 на САЩ. По този начин, те се оказват и единствената синт банда, която успява да напълни стадионите в Америка, а името им се посочва от цяло едно поколение музиканти от Детройт и Чикаго, като вдъхновение за развитието на електронната и денс музика. Чрез "Violator" (1990), считан от мнозина за най-добрата колекция, изтъкана от дигитален екзистенциализъм и изконна депресия, "Депеш Мод" се затвърждават като най-голямата алтернативна поп група на планетата. В "Songs Of Faith And Devotion" от 1993 г. наблюдаваме промяна на посоката към конвенционалната рок инструментация. Бандата преживява и преминава през всяка рок ера на последното десетилетие и така, с родената от гръндж и брит попа мрачна и граничещата с лудостта продукция на Тим Сименън "Ultra" (1997 г.) и подценяваната тава на Марк Бел "Exciter" доказват, че нищо не би могло да спре "Депеш Мод"; дори и бурните и обстойно заснети събития от края на 90-те, когато тримата членове на бандата преживяват лични кризи и особено Дейв, който се доближава съвсем близо, в буквален и преносен смисъл, до границата на човешките възможности.

Въпреки това, вдъхновяващата муза на групата не носи признаците на наркотично разяждане. В "Playing The Angel", "Депеш" звучат като съвсем нова банда, а не като група, която пътува през третото си десетилетие. "Precious", първият сингъл от албума, е с пречистен депешарски саунд. "The Sinner In Me" перфектно балансира между органичното и синтетичното и достига кулминация (както и в повечето парчета в албума) посредством силния стакатов "шум". Гласът на Дейв в "Suffer Well" е по-силен откогато и да било. "Macrovision", изпълнен от Мартин, е слънчево и завладяващо хай-тек поп парче. "John The Revelator" е изключителен потенциален хит сингъл, един от многото в албума. "I Want It All" е една от по-бавните песни с вътрешна заплаха за завладяването на съзнанието на слушателите. "A Pain That I'm Used To" дава началния тласък на тавата, с ритмичното си звучене и яростни изблици на китарата.

Заглавието на 11 студиен албум на "Депеш" е взето, според Флеч, от текста на едно друго парче - "The Darkest Star". Записите са направени в Санта Барбара, Ню Йорк и Лондон, в студиа, близо до домовете съответно на Мартин, Дейв и Флеч. Първите сесии са през януари 2005 в Калифорния и само за 5 седмици имат вече записани 11 нови песни; както споделя Флеч: "Това е световен рекорд за "Депеш Мод". След две години като бос на звукозаписен лейбъл (Toast Hawaii) на него му е трудно завръщането в стадото: "като преминаване от диктатура към демокрация". Но допълва, че атмосферата в студиото е била предизвикателна и вълнуваща.

Вкусът на предизвикателството и изследването на непознати територии са провокирани от продуцента Бен ("Давс", "Блър") Хилиър. "За да се преоткриеш трябва да се потрудиш доста", признава Дейв, "ето защо е добре да работиш с нови хора; такива, които те тласкат напред и са с нови идеи. Мисля, че изборът ни на Бен Хилиър бе наистина добър". И тримата, с неоспоримата си перверзност, откриват с удоволствие, че Бен не е особен почитател на "Депеш". "Той не беше фен на музиката ни", отбелязва Дейв. "И това ми хареса". А Флеч добавя: "Това беше добре, защото той не беше с предубеждения към нас и това, което трябва да правим". Обективният и хладнокръвен поглед на продуцента спомага за създаването на подходяща атмосфера в студиото. "Бен е изключително спокоен човек, около него витае особена аура и това ни помагаше много", казва Мартин. "Искахме някой да ни наблюдава като главен учител, да ни контролира и насочва в правилната посока".
Всички са съгласни с това, че "Playing The Angel" е по-динамичен от "Ultra" и "Exciter", като по този начин се подчертава усещането за неотложност и жизненост. Слабостта на Бен Хилиър към аналоговите синтезатори пред дигиталните също допринася за дооформянето на звученето, така характерно за бандата и което ни връща към "Black Celebration" и "Violator". Една от характерните разлики е тази, че това е първият албум, в който има участие на Дейв като автор - три от песните ("I Want It All", "Suffer Well" and "Nothing's Impossible") са дело на вокалиста, който иска да остави свой отпечатък след окуражаващите реакции към "Paper Monsters". И все пак, той е притеснен от своя принос към Мартин: "Дали се притеснявах? Бях ужасен; това беше доста болезнено преживяване. Мисля, че и той беше нервен". Както винаги честен и прям, Дейв обяснява, че "I Want It All" е за "това да имам всичко, от което имам нужда, така че защо да не се огледам и да оценя доброто в живота си и всъщност да направя всичко, за да го разруша? Имам склонност да търся отрицателните черти в нещо, дори и когато то е добро - това може да са прекрасната ми съпруга или чудесните ми деца. И имам склонност към неща, които не са добре за мен - не е задължително това да са алкохол и наркотици, а просто идеята да имам нещо добро, което да разкъсам и да не ми остане нищо…сякаш искам да го отблъсна, защото усещам, че не го заслужавам. Сега съм в много по-добро състояние. Много по-благодарен съм за това, което имам, дори и ако това, което нямам, да е по-близо до истината".

Мартин е поел грижата за останалите девет парчета. Както обикновено, той е решителен при описаниета на тъмната страна на човешката природа. Заглавията и текстовете на песните говорят сами за себе си, с почти библейските отпратки към страданието и прегрешението, яростта и болката. Всъщност, както самият той се шегува, задната част от обикновено красиво създадени обложки на Антон Корбин може да съдържа подзаглавие: Болка и страдание в различните му разновидности. "Дейв твърди, че съм създал 25 годишна кариера от една тема. Не съм съгласен: две са!"

Запитан за по-обширните и придаващи основния облик на албума теми, Мартин се усмихва: "Всичко, което е свързано с неадекватните хора". Вече по-сериозно, той обяснява, че първият сингъл е написан за децата му, докато се развежда със съпругата си, докато "The Sinner In Me" може "да се свъре с всеки един от групата". Ще е погрешно, ако отхвърлим "Депеш Мод" като вестители на тъгата. "Не мисля, че музиката ни е прекалено мрачна. Винаги има зрънце надежда. И се надявам това да се усеща в музиката". А Дейв добавя: "Приемаме работата си сериозно, а понякога тя може да е напрегната, трудна и мрачна. Но понякога е забавно и много весело."

В "Playing The Angel" може да се проследи усещане за оптимизъм, възобновена енергия и удовлетворение от постигнатото. Това е очевидно и от искрената наслада на Дейв, Мартин и Флеч, че са се събрали като "Депеш Мод" , в навечерието на издаването на брилянтния нов албум и гигантското, разпродадено световно турне, което е доказателство за многобройните им почитатели по цял свят. "Всеки път се чувствам по този начин", казва Флеч. "Смятам, че продължаваме да създаваме добри албуми и да ги изпълняваме добре на живо. Така че е привилегия да си част от всичко това".

Дейв не спира да отправя благодарствени молитви затова, че все още има шанс да се занимава с музика. "За това, че сме постигнали толкова много тези 25 години и всичко, което сме преживели … От всички банди, тази е, на която не бих заложил, че би просъществувала! Виждам ни наред с "Ю Ту" и "Ар И Ем" - повечето от другите банди, с които започнахме, така и не оцеляха, но въпреки това не се вместваме в някаква категория и именно това е, което винаги съм приветствал - че няма друга група като "Депеш Мод". Наистина трябва да се бориш да откриеш нещо ново, и истинското предизвикателство се крие в работата. Не в това да превземаш това или онова. Трябва да си готов да разкъсаш старото, защото има толкова нови групи, които са далеч по амбициозни от теб. В средата на 90-те загубих този импулс; сега си го върнах. Имам чувството, че ми е даден втори шанс. Сега е много по-добре да си част от "Депеш Мод" отколкото преди 15 години".

TRACKLIST:

01 A Pain That I'm Used To (Gore) 4:11
02 John the Revelator (Gore) 3:42
03 Suffer Well (Eigner, Gahan, Phillpott) 3:49
04 The Sinner in Me (Gore) 4:56
05 Precious (Gore) 4:10
06 Macro (Gore) 4:03
07 I Want It All (Eigner, Gahan, Phillpott) 6:09
08 Nothing's Impossible (Eigner, Gahan, Phillpott) 4:21
09 Introspectre (Gore) 1:42
10 Damaged People (Gore) 3:29
11 Lilian (Gore) 4:49
12 The Darkest Star (Gore) 6:55

LINE-UP:

Vince Clarke
Andrew Fletcher
David Gahan
Martin L. Gore
Alan Wilder