ПРО-РОК Архив - Народно творчество - Mastodon - The Hunter (2011)

Автор: Glemselens / 2012-07-04 14:54:47

След  шедьовъра  Crack  the  Skye  беше  интересно  да  се  види  в  каква  посока  ще  се  насочат  вече  наистина  големите  мастодони.  Дали  ще  продължат  да  създават  сложни,  дълги  и  неразбираеми  композиции  или  пък  ще  се  върнат  към  старото  си  творчество.  Вероятно  са  потърсили  някакъв  баланс  между  двете  или  пък,  кой  знае,  може  просто  така  да  им  е  хрумнало.  Фактът  си  е  факт  –  те  винаги  са  вървели  по  свой  път.  Ето  и  доказателството  -  The  Hunter. 
Досегашните  им  албуми  бяха  свързани  с  различните  природни  стихии  –  Remission  с  огъня,  Leviathan  с  водата,  Blood  Mountain  със  земята,  а  Crack  the  Skye  е  за  етера.  Е,  край  с  това.  Пред  вас  е  новото  лице  на  Mastodon.  Променено  лого,  което  прилича  на  индиански  символи,  и  странно  същество  ви  приветстват  от  обложката  на  The  Hunter.  За  разлика  от  дългите  и  сложни  композиции  в  Crack  the  Skye,  тук  песните  са  по-кратки(най-дългата  е  малко  над  пет  минути).  Отново  са  обединени  от  обща  концепция,  но  без  албумът  да  е  концептуален.  Темата  тук  е  за  съзряването  и  за  различните.  Само,  че  е  поднесена  по  лек  и  забавен  начин.  Албумът  е  приятен  за  слушане  по  всяко  време.  Песните  се  запомнят  лесно  и  отминават  на  един  дъх. 
Black  Tongue  е  откриващото  парче,  което  си  има  и  видеоклип.  В  него  е  показано  как  е  изработено  съществото  от  обложката.    С  него  се  появяват  дежурните  слъдж  китари.  Следва  Curl  of  the  Burl,  която  пък  има  страхотна  мелодия  и  припев,  които  веднага  се  захващат  за  съзнанието  и  те  карат  да  я  слушаш  отново  и  отново.  Тук  пък  историйката  е  за  група  хора,  които  преживяват  на(не  „от“)амфетамини.  Единствената  им  цел  в  живота  е  да  се  сдобият  със  скъпоценните  наркотици,  а  парите  за  това  идват  от  изсечените  от  тях  дървета.  Гледайте  клипа  за  допълнително  разяснение.    Blasteroid  е  за  справянето  с  изолацията  на  различния  от  останалите,  но  с  едно  уточнение  –  по  детински  начин.  Тази  песен  носи  доста  от  духа  на  QOTSA  в  ритъма  си.  Космическата  Stargasm  препраща  към  предишния  албум,  защото  звучи  като  парче,  което  е  било  писано  за  Crack  the  Skyе.  Атмосферата  привнесена  от  клавирите  веднага  изпраща  слушателя  в  орбита  около  Земята.  За  Octopus  has  No  Friends  се  разбира,  че  се  отнася  за  пътя  към  дома.  В  All  the  Heavy  Lifting  има  запомнящ  се  припев  и  рифове.  The  Hunter    е  по-бавна  и  мелодична.  Dry  Bone  Valley  привнася  тяга  и  груув,  тук  преобладават  вокалите  на  Brann,  барабанистът.  Това  много  ме  зарадва,  тъй  като  смятах  участието  му  само  в  Oblivion  за  недостатъчно.  В  Thickening  има  70-тарски  сола,  които  прерастват  в  сравнително  по-тежък  припев.  Следващото  парче,  а  именно  Creature  Lives,  стартира  с  спейс  рок  клавир,  ала  Pink  Floyd.  Вклюват  се  басът  и  барабаните,  а  след  тях  отново  Brann  с  чудесни  вокали.  Spectrelight  е  най-бързата  песен  в  албума.  В  нея  гост  е  Scott  Kelly  от  Neurosis,  който    участва  в  четири  от  петте  предишни  албума  на  Mastodon.  Естествено,  след  това  гост-участие,  няма  как  песента  да  не  е  разбивач.  В  Bedazzled  Fingernails  има  от  типичните  Mastodon  хармонии,  както  и  блуждаещ  клавир.  The  Sparrow  е  най-отнесената  песен,  тъй  като  има  психеделичен  оттенък  и  само  един  единствен  стих,  който  се  повтаря.  Тя  затваря  шедьовърът  на  музикантите  от  Атланта. 
  Албумът  на  годината  редом  с  Unto  the  Locust.  Мастодоните  продължават  да  дълбаят  своята  ниша  и  да  радват  феновете  си  с  много  качествена  музика.  Този  път  са  включили  много  60-тарско  настроение,  което  раздвижва  песните  страшно  много.  Любопитно  е  накъде  ще  ги  отведе  пътят  им.  Те  няма  да  се  повторят.  Това  означава,  че  и  следващото  им  издание  ще  събере  много  добри  отзиви.  А  дотогава: 
 
Trust  your  own  truth!   
Glemselens  –  9.5/10