ПРО-РОК Архив - Народно творчество - Последното издание на Leprous

Автор: Петър / 2012-07-04 13:48:51

Двегодишна  пауза  между  албумите,  която  е  запълнена  от  турнета.  Дотук  нищо  нередно  относно  групата.  След  като  видите  обложката  на  албума  или  клипа,  придружаващ  парчето  Restless,  осъзнавате,  че  нещо  не  е  наред.  Ексцентричното  и  интересното  в  Bilateral  вървят  ръка  за  ръка.  Не  знам  дали  наскоро  е  излизал  толкова  шантав  албум,  колкото  този.  Все  пак  са  норвежци,  тоест  носят  искрица  лудост  в  себе  си. 
  С  това  си  произведение  Leprous  показват  какво  означава  прогресив  –  не  просто  неравноделни  ритми  и  близкоизточни  скали,  а  нещо  наистина  авангардно  и  разчупено.  Явно  изявите  им  като  лайв  банда  на  Ihsahn    оказват  влияние.  Бившият  вокалист  на  Emperor  е  и  продуцент  на  албума.    Неговото  съдържание  е  странна  амалгама  от  крясъци  (Ihsahn  прави  страхотно  включване  в  Thorn),  чисти  високи  вокали,  бласт-бийтове,  мелодии  от  китари  и  клавир,  който  на  моменти  представя  силно  изявената  лудешка  страна  на  бандата.  Имам  предвид  лудост  като  почти  патологичен  случай,  което  в  случая  не  е  никак,  ама  никак  лошо. 
Колосални  песни  като  Forced  Entry  и  Painful  Detour  ,  които  са  и  най-дългите  в  албума,  представят  възможностите  на  групата  за  комплексни  композиции.  Но  това  в  никакъв  случай  не  значи,  че  са  по-малко  авангардни  и  разчупени  от  останалите  парчета.  Дори  в  по-кратките  песни  като  Restless,  Waste  of  Air,  Cryptogenic  Desires  и  Mediocrity  Wins  авангардното  като  че  ли  преобладава  и  изпъква.    В  Thorn,  освен  вече  споменатите  вокали  на  Ihsahn,  се  появява  и  тромпет,  който  звучи  доста  мрачно.  Waste  of  Air  пък  веднага  навява  асоциации  с  Shining(NOR).  Това  е  може  би  и  най-тежката  песен  от  албума.  Mb.  Indifferentia  също  е  силна  песен.    Започва  тихо  и  леко,  като  постепенно  преминава  в  силно  хващащата  финална  част,  която  се  запечатва  в  съзнанието.  Тук  Einar  Solberg  показва  гласовите  си  възможности.   
В  крайна  сметка,  това  е  един  доста  експериментален  албум.  Сполучливи  са  опитите  на  бандата  да  смеси  всички  тези  стилове  без  да  се  получи  „манджа  с  грозде“.  Но  въпреки  това,  този  албум  е  предизвикателство  за  слуха  на  средностатистическия  металяга  или  рокаджия.  Изискващ,  както  се  полага  на  прог  албум,  но  не  и  досаден.  Даже  е  донякъде  веселяшки. 
Не  бъдете  безразлични  към  този  албум(Mb.  Indifferentia).  Не  си  почивайте(Restless),  докато  не  получите  усета(Acquired  Taste)за  него.  Инак  ще  победи  посредствеността(Mediocrity  Wins)  и  може  спокойно  да  се  смятате  за  „загуба  на  въздух“(Waste  of  Air),  тъй  като  ще  сте  пропуснали  едно  от  заглавията  на  2011-а. 
Glemselens  –  9/10