ПРО-РОК Архив - Народно творчество - Love Metal (2003)

Автор: Vampire_Helena / 2011-10-19 19:17:39

Моя    анализ  на  един  албум  "Фенски  размисли"    за  готик  любовта  на  живота  ми.Думите  винаги  ще  са  излишни  тук,защото  магическия  мрак  винаги  ще  властва  над  душата  ми.Черния  мрак  ме  води  напред  да  следвам  своя  депресивен  път. 
 
Искам  да  споделя  за  HIM.  Те  са  важна  банда  за  мен  и  винаги  ще  ги  усещам  по  този  начин. 
Макар,че  чух  едно  мнение  от  едно  момче,че  му  е  странно,че  ги  слушам.Има  история,а  всяка  история  е  дълга,която  носи  един  истински  смисъл.Познавам  до  болка  музика  на  тази  група.И  онази  сигурност  в  мен,че  група  като  тях  винаги  ще  останат  в  сърцето  ти.Могат  да   
бъдат  забравени  от  останалите,но  сърцето  ти  няма  да  ги  забрави. 
 
През  2003г.  един  албум  промени  изцяло  мен  и  живота  ми.Останах  завинаги  белязана  с   
"Love  metal".Наричам  този  албум  класиката  на  разбитите  сърца.Това  беше  четвъртия  им  албум,който  за  мен  остави  дълбок  смисъл  от  следи,които  дълго  време  помних  и  продължавам  да  помня.Това  е  албум    с  по-твърд  саунд.Чакането  винаги  си  струваше.Искам  преди  да  премина  напред.Да  се  откъсна  за  лек  момент  и  да  благодаря  на  един  от  редактор    от  Про-Рок  (Pecado)  за  това,че  винаги  е  писал  за  тях  в  списанието.Това  означава  много  за  мен  като  фен  и  че  тази  група  не  е  пренебрегната.Продължавам  напред... 
Още,когато  излезе  "The  Funeral  Of  Hearts"..  усетих  нещо  в  тази  песен.Винаги  вътрешно  съм 
имала  усет  за  песните,коя  е  по-силна,по-тежка,коя  ще  бъде  онази,която  ще  ти  спре  дъха.И  която  никога  няма  да  забравиш  и  винаги  ще  си  пускаш,за  да  се  връщаш  към  онзи  хубав  вкус  на  удоволствие.Само  като  си  пусна  един  албум  и  след  3-тото  слушане  мога  да  ти  кажа  коя  песен  е  най-силната.Усещам  песните  с  душата  си  преди  всичко.След  това  вниквам  в  текста."The  Funeral  Of  Hearts"  е  онази  песен,която  има  всичко  събрано  накуп. 
Това  е  първия  сингъл  от  албума.Песен,която  притежава    душа,  прилив  на  дълбока  депресивна  истина,която  жестоко  удря  сърцето  ти,за  да  ти  покаже  истината  от  този  албум.Клипа  е  класика.Но  песента  е  най-важна  в  този  момент,защото  текста  е  сила,която  откриваш  точно  на  място  слушайки  *The  Funeral  Of  Hearts*..Ода  на  разбитите  сърца  и  жестокостта.The  Funeral  Of  Hearts  много  бързо  набира  скорост  и  песента  става  често  въртяна  по  музикалните  телевизии.Нямаше  конкурент  който  да  измести  парчето  от  първото  място  в  музикалните  класации.Това  е  една  от  любимите  ми  песни,която  винаги  ще  обичам.Любовта  е  оръжие,което  разделя  всички  влюбени  сърца.Ритуал  за  изпепелените  души.И  хиляди  въпроси,които  започват  и  завършват  с    “Защо?”... 
Скоро  след  пускането  на  клипа  на  "The  Funeral  Of  Hearts"  излиза  и  още  един  нов  клип  от  албумa  им  "Love  Metal  (2003)  ,  този  път  на  парчето  "Buried  Alive  By  Love". 
Да  си  призная  в  началото  не  бях  особено  впечатлена  от  тази  песен.Трябваше  ми  1  месец  след  хиляди  слушания  да  усетя  "Buried  Alive  By  Love"..Когато  слушах  тази  песен  усещах  как  губя  покоя  си.Усещах  една  тежест,която  се  стоварва  върху  мен.Слушах  тази  песен  до  болка,защото  исках  да  и  дам  шанс,за  да  открия  онази  истинска  красота,която  притежава. 
Имаше  един  цитат  от  песента,който  се  беше  запечатал  в  главата  ми..  "Твоят  гроб  е,  където  е  сърцето  ти".След  многобройното  ми  слушане  песента  ми  харесваше  все  повече  и  ...повече.Сякаш  ми  отне  повече  време,  докато  осъзная,че  тази  песен  е  това,което  ми  отвори  очите  да  усетя.Имаше  и  още  нещо  от  текста,което  ме  очарова.."  Но  студеното  сърце  е  мъртво  сърце,  и  имам  чувството,  че  съм  погребан  жив  от  любовта!Кой  не  би  искал  като  се  събуди  преди  да  умре  и  да  бъде  спасен  с  усмивка?   
  Обожавам  поетическата  красота.Откривам  някаква  тъмна  магия,която  се  превръща  в  тъмен  мрак.Моя  дом  е  там  в  тъмнината.A  след  около  месец-два  излиза  и  третото  видео,  което  е  заснето  към  песента  "The  Sacrament".  Това  е  и  последното  парче,  което  беше  заснето  от  този  албум.  Честно  казано  ми  се  искаше  да  направят  и  на  още  някоя  1-2  песни  клип,защото  в  "Love  metal"..има  черна  магия  от  красота,която  не  беше  показана. 
"The  Sacrament"  беше  моята  слабост.Тази  песен  откри  голямо  място  в  сърцето  ми.Най-истинския  и  красив  клип,който  се  беше  превърнал  в  мрачно  тайнство.Откровението  е  от  омраза  и  страх.Тази  песен  ми  носеше  огромен  смисъл.Винаги  съм  усещала  една  сила,която  има.Тайнството  беше  моя  ода  за  истината,която  следвах.Вдъхновението  беше  очарование,което  властваше  над  мен  и  душата  ми.Песента,която  ме  поразяваше  със  своята  депресивност  и  магия,която  завземаваше  мислите  ми.Болката  царстваше  в  неохотна  стихия,която  беше  като  светилището  деликатно  и  крехко,тайнството  на  любовта, 
тайнството  на  топлотата  е  истина,тайнстовото  за  мен  беше  "Love  Metal".  "Beyond  Redemption"  се  превърна  в  моя  хъс  за  борба.Да,помня  и  никога  да  не  забравям  болката,която  съм  преживяла.Да,  виждам  белезите  си  и  да  знам  от  какво  са.Белезите  винаги  напомнят  за  миналото,спомените  и  преживяванията.  Дълбоко  издълбани,винаги  тези  рани  кървят  докато  самия  ти  не  се  заличиш.  "  Beyond  Redemption"  носи  една  една  сила  в  себе  си.Ущането    как  сърцето  ти  се  вкаменява  от  студ.Усещането  как  смелата  ти  душа  се  разкъсва  на  две.Останал  си  сам  и  си  загубен  в  тъмния  мрак.И  когато  падаш  няма  кой  да  ти  подаде  ръка...Тази  песен  разкъсва  сърцето  ми  всеки  път  щом  я  слушам.Усещайки  как  всеки  удар  на  сърцето  ми  се  превръща  в  силен  бодеж.Наричам  тази  болка  "  вкаменяващата"..Минал  си    по  твоят  път.Онова,което  си  изстрадал.Хранел  си  същите  надежди,когато  омразата  се  превръща  в  любов,и  любовта  в  омраза. 
"Sweet  Pandemonium"  е  песента,която  най-много  слушам  в  този  албум.Ако  преди  не  съм  я  слушала,то  сега  няма  момент,когато  да  не  си  я  пусна,защото  тази  песен  се  превърна  в   
прелестно  свърталище  за  демони  на  душата  ми.Това  е  моя  силен  фаворит  от  този  албум. 
Всяка  загадка  остава  премълчана.Тайната  плаче,за  да  бъде  пусната  на  свобода.Страха  е  този,който  властва  над  нас.Всичко  остава  непроменено.Всеки  се  чувства  объркан  и  изплашен.Засрамен  от  разбити  останки  на  спомените.Погребан  от  дадени  обещания,които  се  загубват  в  падащия  мрак.Истината  е  тази  ,която  може  да  освободи  нашите  души.Точно  това  е  моята  песен,която  ме  освобождава  от  всичко  и  аз  се  преплитам  през  един  друг  свят,където  щастието  ме  носи  на  криле.Мрака  винаги  е  бил  свят,който  разбирам  твърде  добре,от  светлината,която  следвам  и  искам  да  познавам,но  мрака  е  най-близо  до  мен  самата.Мрака  е  мой  верен  другар  в  нощта  на  демоните  и  падащото  зло,което  разрушава  всичко  добро.  "Soul  On  Fire"  е  онзи  пламък,който  незаблуждава  душите  ни.Ние  сме  роби  на  красотата,която  ада  притежава.Ние  сме  като  живи  мъртъвци  жертващи  всичко,което  имат  за  вледено  сърце  и  горяща  душа.Живите  мъртъвци  копнеещи  за  избавление  падат  в  немилост,но  омразата  те  закриля  от  дъждовната  болка,която  изгаря  вътрешната  празнина  в  теб.Душата  на  огъня  е  онази  вина,която  ще  те  следва  до  смъртта.Защото  няма  как  да  не  се  пристрастиш  към  "Soul  On  Fire".Tази  песен  е  божествено  отчаяние,което  води  до  избавление.Трябва  да  имаш  горяща  душа,за  да  усетиш  това  парче.  "This  Fortress  Of  Tears"  е  моята  излята  болка.Искаше  ми  се  да  направят  на  тази  песен  клип,защото  аз  бях  дълго  време  затворена  в    крепоста  на  сълзите.Това  е  една  песен,която  не  всеки  бих  харесал  и  разбрал.Тук  става  въпрос  за  това,че  не  трябва  да  се  страхуваш,защото  никой  повече  няма  да  те  нарани.Тази  песен  стигна  до  мен  чрез  благодатта,  в  която  се  потопих.Пустотата,която  задържа  и  спря  дъха  ми,за  да  мога  да  продължа  напред. 
Напомня  ми  много  на  всички  глупости,  които    аз    през  последните  няколко  години  направих.  HIM  е  единствената  банда,  където  текстовете  наистина  говорят  за  мен.  Аз  ги  обичам  с  цялото  си  сърце  и  душа.Последният  път,  когато  слушах  тази  песен  бях  на  14  години,  с  други  думи,  преди  девет  години  като  цяло.  Аз  съм  доста  изненадана  да  забележите,  че  песента  все  още  се  слуша  от  всеки  фен.  Но  както  съм  научила,  най-добрите  неща  никога  не  остаряват  ...   
"Circle  of  Fear"  е  старинна  класика,която  ме  връща  много  назад  във  времето. 
Тази  стара  песен  от  албума  "Love  metal"  е  невероятен  кръг  от  мрачен  романтизъм  това    са  най-добрите  песни  от  този  албум.  В    гимназията  аз  бях  вярна  на  себе  си  и  музиката  им  беше  до  мен  прекалено  дълго  време..Страданието  винаги  е  чакало  на  вратата.Сенките  винаги  танцуват  около  прозореца.Сълзите    винаги  са  продължавали    да  капят  по  пода, 
докато  света  около  нея  се  сриваше.Ако  искаш  да  спасиш  някого,първо  трябва  да  спасиш  себе  си.Ако  искаш  да    избавиш  някого    от  страданията,не  го  прави  със  своята  болка. 
Ако  искаш  отново  да  върнеш    усмивката  на  някого  не  и  показвай,  че  се  страхуваш,защото  и  ти  си    обграден  от  същите  страхове... 
Вещицата  винаги  се  е  страхувала,когато  попадне  в  кръга.Защото  любовта  може  да  бъде  студена  като  гроб.Еднопосочен  билет  към  безкрайни  мъки.Империя  от  нежна  омраза. 
  ден...  без  надежда  за  утрешния  ден.Песен,която  носи  кръг  на  съжаление,омраза  и  смърт. 
Всеки  има  свой  път,който  следва.Има  една  песен  от  този  албум,която  също  ми  е  огромен  фаворит,защото  носи  една  надежда.Никога  няма  връщане  назад  от  този  безкраен  път  по  който  минавате  *To  hell  and  back*.Това  е  моята  песен.  Аз  я  обичах  толкова  много,  всъщност,  аз  все  още  продължавам  да  го  правя.  Никога  няма  да  си  изцяло  сам.Желание  за  две  души,  че  следват  пътя  си  заедно    толкова  красиви  в  звук,  много  по-щастливи  от  историята  в  текста,  и  че  вместо  да  се  оставят  в  ръцете  на  самотата,  и  виждат  в  тъмнината,  за  постъпките  си  обратно  у  дома.Ще  откриета  своята  надежда  в  обятията  един  на  друг.В  мрака  те  се  издигат  и  падат.Нощта,която  удавя  всичко  в  зората."Love  metal"  е   
  мелодична,  чувствена  и  нежна  красота  слята  в  едно.  Доказателство  за  това  е  меланхоличното  и  прочувствено  звучене.  Оценка  на  този  албум  давам:  8,5   
За  истински  ценители  на  мрачната  красота,която  крие  своето  изящество.И  за  верни  фенове  на  HIM  и  любовно  измъчения  готик  метъл. 
 
Won't  you  die  tonight  for  love 
Baby  join  me  in  death...