Народно Творчество

За няколко волта високо напрежение повече

Или затова как на 14 май 2010 г. светлината на рок-пророците AC/DC озари българската земя :

„Let there be light, and there was light
Let there be sound, and there was sound
Let there be drums, there was drums
Let there be guitar, there was guitar
Let there be rock”

„Здравейте, аз съм Брайън Джонсън от AC/DC. Искам да ви видя в София през май. Бъдете там!” Тази позната психоатака с дрезгавата бленда на вокалиста на AC/DC, която чувахме по медиите в продължение на месеци, достигна апогея си с рок-инжекцията на 14 май в родната столица.

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако е така, то българският народ е толкова силен и „голям”, колкото силни и дълги са били очакванията му да усети на родна земя променливия ток на AC/DC (абревиатурата AC/DC идва от "alternating current/direct current" и означава в превод на български „променлив ток/постоянен ток”, а техните сънародници от Австралия използват по-простичкото „Acca Dacca”). Да, само по себе си, идването на австралийската банда у нас е знаменателно и влиза автоматически на почетно място в историческите рок-архиви на страната. За пръв път хард-рок машината AC/DC изпепели иначе плодородната българска земя. За пръв път България е спирка от турнето на австралийската „лавина” – Black Ice Tour 2010. Тази съвсем простичка равносметка обяснява радостта и удовлетворението на шестдесетте хиляди български рок-воини, които окупираха безапелационно Националния стадион „Васил Левски” вечерта на 14 май. Малки и големи, силни и слаби, плешиви и брадати, посрещнаха еуфорично Брайън Джонсън, Ангъс и Малкълм Йънг, Клиф Уилямс и Фил Ръд най-напред с мексикански вълни по трибуните, а по-късно осветиха стадиона с греещи „дяволски рогчета” на главите.

Рок-гигантите от своя страна бяха подготвили светлинен и сценичен спектакъл в епохален мащаб. Анимационно филмче, представляващо смесица от горещи еротични сцени, дерайлиращ влак, летящ право към публиката, и разцепващ се на две екран, откриващ парен локомотив за декор, както и много пиротехника съставляваха увертюрата за помитащото високо напрежение на Rock’n Roll train. Така типичният и неподражаем мускулест хардрок на бандата, доминиран от дрезгавото гърло на Брайън Джонсън, и режещите китарни рифове на Ангъс Йънг задвижиха мощно буталата на машината AC/DC. Безсмъртните песни на групата обсипаха българските фенове. Брайън Джонсън след тарзановски подскоци увисна на камбаната за началото на Hells Bells. Уродлива секс кукла, възседнала парния локомотив, се поклащаше в ритъм за Whole Lotta Rosie. Анимационни бомбардировачи, управлявани от певеца, сипеха китари вместо бомби за War Machine от последния албум Black Ice. А за финал публиката беше поздравена с топовни залпове, чакащи командата на Брайън Джонсън „Огън!” за For those about to rock (we salute you). Секси ритъмът на The Jack пък накара разгорещени момичета от публиката да останат по сутиени, а Ангъс Йънг им отвърна със стриптийз, като съблече добре познатата ни ученическа униформа, за да покаже на края на българските мъже какви надписи трябва да слагат на боксерите си, ако искат да печелят по-лесно сърцата на дамите. Така, за разлика от много други рок-концерти, песните бяха безкомпромисен хард-рок – без нито един „баладичен романс” и без грейнали запалки.

Да, спектакълът на 14 май 2010 г. е безспорното рок-събитие №1 за 2010 г. София се превърна в страница от приказната разходка, наречена AC/DC, чиято история обаче е познала през годините и своите драматични моменти – смъртта на първия вокалист на бандата Бон Скот, последвана от великолепното завръщане с албума Back in Black, трудните моменти за хард рока - края на '90-те г. и началото на 2000 г., когато AC/DC се задържаха на върха, докато други групи не успяха да го направят. Разказ за това как въпреки все по-налагащото се комерсиално звучене в музикалния пазар от големите звукозаписни компании, AC/DC не изневериха на феновете си, запазвайки класическото си звучене от необработен и автентичен хард рок. Приказка за това как Ангъс Йънг и компания, идващи от една малка 20 милионна страна, успяха да превземат целия свят.

Да, „дълъг е пътят към върха ако искаш rock`n`roll”!

Автор: Калоян Димитров

Автор: Калоян Димитров / 2010-05-17 21:12:01

Дълго се чудих дали да напиша следното... най-малкото защото хич и не се смятам за какъвто и да е музикален критик, ревюиращ и тн. Затова ви моля да считате следното по-скоро за споделяне на емоциите от слушането, отколкото недоклатен опит за ревю.

Безапелационен албум на годината за мен. С единствената възможност новия Невърмор да го измести. И, да, всеки си има субективни мнения и прочее, но албумът директно си ги гъта като пиян викинг пясъчен замък. Тук има за (почти) всеки по нещо, и това нещо е зверски добро.

Wikipedia-та смята, че групата свири мелодичен блек. Не съм съгласен, и това е отчасти и причината да се радвам толкова на този албум (като един, най-много умерен, блек фен). Има си тежки, почти дет рифове както и по-бързички канонади от такива, има си жестоките врякащи вокали, има си драматични речитативи, обаче си има и още нещо.

Не са само яките, надъхващи, почти маршови рифове, адски здраво изкования звук, в който лесно се долавят всички инструменти без това да дразни по какъвто и да е начин, доста умело вплетените балкански етно-мотиви, всички от които са достатъчни и сами по себе си. Не, комбинацията от всичко това се превръща в пълна синергия, водеща до нещо... размазващо. Предполагам за американци и прочее чуждестранна напаст това няма да има такова значение, но като горда балканска душа ме изпълва отвсякъде. Още първата песен посреща като терминатора - с железен юмрук в чутурата.

Нямам какво повече да кажа, май, освен да помоля всички фенове на Pagan metal, Melodic Black metal, европейските течения на Power metal-а; какъвто и да е metal, всъщност, поне да чуят Aealo. Или най-малкото едноименната песен. Гарантирам, че недоволни няма да има, а кой знае колко ще осъмнат като мен - с албума на рипийт и никва идея колко време са прекарали в цъклене към тавана.

А, да, сетих се. Ако от последната песен не ви побият тръпки, по-добре изобщо не си давайте парите за този албум, ами наминете през някой сервиз да ви сменят скърцащите амортисьори, роботи такива

Автор: Gorgonous / 2010-03-31 13:36:29

Persefone за наистина много ъндърграунд проект от Андора които въпреки това го дават здраво напред. Наистина здраво. Последният им албум Shin-Ken попадна случайно в ръцете ми но ни най -малко не съжалявам. Албумът е първокласен прогресив дет метъл с ясната цел да покаже зрялост, хомогенност и мелодия и агресия в едно.
Албумът е пълен с японски фолклорни елементи което е странно за андорска група, както и имената на някои песни -Kusanagi (това е името на някакъв японски воин, Kyo Kusanagi) и Shin-Ken (означава "мечът на воина").
Вокалите са смесица от високи и ниски дет вокали и чисто пеене, което много ми допада. Песните са 50 на 50 бързотемпови резачки и средно до бавнотемпови песни.
Ето разборът им:

1. The ground book -Интрото към албума, съдържа главната мелодия на Fall to rise. -//-
2. Fall to rise -Бързата въвеждаща ужасно тежка песен. Страхотна мелодия. 8
3. Death before dishonour -Най -тежкото от албума. Изцяло олдскуул мелодет парче в траш темпо. 7.5
4. The water book- Второто интро, доста ведро, мелодично и позитивно. -//-
5. The endless path -Типична прогресивно дет метъл песен с готини разсвирвания. 8
6. The Wind book -Акустично интро към Purity. -//-
7. Purity -Приятна изненада от албума. Пост рок песничка само с чисто пеене, една от фаворитите ми от албума. 8.5
8. Rage stained blade -Овърдрайв му е майката!!! Много технична, като излезнала от албум на Meshuggah но с японски фолк мотиви. 8
9. The fire book -Японско фолк интро към Kusanagi, най -добрата песен. -//-
10. Kusanagi -Постижение, поне според мен. Мрачна, с редуващо се чисто пеене, грухтене и крещене. С брейкдаун, груув и свистящи китари. И с малко говорене на японски :D 10
11. Shin-Ken (part 1)- Мрачното парче, напомня ми на песен на Novembre. 8
12. Shin-Ken (part 2)- Тук нещата значително се забавят. И тук съжалявам че не мога да си намеря текстовете никъде. Магична. 9
13. The void book -30 секундно ембиънт интро и звук от замах на меч. -//-
14. japanese poem -Пак наченки на японски фолк, със свирене на пиано. 7
15. Sword of the warrior- На японски, Shin-Ken. Заключението. Тежка метъл резачка. 8

Средно оценката сборна от тези на песните е 8,2. Много близка до тази която дадоха Про-Рок :D Силно препоръчвам албума!!!

Автор: Dyomaeth / 2009-12-21 15:51:18

Не е това първата ми среща с творчеството на Epica. Чух предишната им творба The Divine Conspirasy (2007) като останах с впечатлението за една чаровна симфо готик банда която изпъкваше главно с дет метъл включванията и чудовищно ниските вокали на китариста Mark Jansen.
Този албум ме грабна още от първото слушане, въпреки че го слушах за фон към игра. Интрото Samadhi (1:27)е чисто симфонично пътешествие което само помага към приобщаването на епичната атмосфера на албума, и преди да се усетиш преминава в бързата Resign to Surrender (6:19) която започва със смесени симфонични инструменти и дет риф като прераства в грухтенето на Mark и красивото мезо -сопрано пеене на Simone Simons, която осезаемо е подобрила маниера си на пеене. Във следващото парче Unleashed (5:48) се включва цял хор,а във баладата White waters има гост-вокал -Tony Kakko от Sonata Arctica.
Design Your Universe е албум който се отплаща със всяко следващо слушане и е направен от зрели музиканти които знаят какво искат.Прогресив метъл чувството, което присъстваше само в няколко песни от The Divine Conspirasy, е по -застъпено в Design Your Universe за сметка на което поп парчета в последния липсват. Дет метъл рифовете и вокалите вече не са само на включвания а трайно присъстват като са най -застъпени в Deconstruct (4:14) и Semblance of Liberty (5:42), където Mark напълно се развихря.
Това е един метъл албум за по -отворените фенове на метъла. Сам за себе си е риск защото едва ли ще се хареса на феновете на Epica, както и на феновете на симфоник пауър/готик стиловете изобщо. Албумът е много по -метъл, изключително сложен със 2 песни над 6 минути и доста прогресив елементи.
Но в цялостен разбор на албума картинката е следната:

1. Samadhi (1:27) Съвършено симфонично интро, надъхва за отваряча Resign to Surrender. 10/10
2. Resign To Surrender (6:19) Увлекателна, силна метъл песен с хващащ припев която постепенно расте, само за да даде повече. Събира в себе си всичките елементи от албума, което само че се усеща едва на второто слушане :) 8.5/10
3. Unleashed (5:48) Сингъла от албума, съдържа бързи дет рифове и изцяло вокалите на Simone. Има готин клип с интересна подисториика. 8/10
4. Martyr of the free world (5:03) Тежка песен, но не и пълнеж. Яки рифове до дупка! Вокалите са 50 на 50 и те оставя да искаш още. 9/10
5. Our Destiny (6:03) Ако има песен която повечко напомня за предния албум на групата, това е тя. Приятна при всички случаи, има и готин припев. Ужасно епична и с хубав текст, тя допълва по -скоро приятно общата картинка. 8/10
6. Kingdom Of Heaven (13:35) Нямам думи да я опиша. Изключително амбициозен акт който се явява и предизвикателство за слушателя. Разбива с епичност докрай, свистят дет рифове а симфоничните инструменти са много на място. Божествена история!
10/10
7. The Price of freedom (1:13) Второто интро, вмъква атмосферичност. "We all deserve freedom." Явява се интро към песента burn to a cinder. 7/10
8. Burn To A Cinder (5:41) Концептуална песен, с яко соло и разнообразни, по -студени вокали от Simone и брейкдаун в края с пиано за подкрепа. Специално я помня от цялото. Страхотна песен, завършваща много романтично. 9/10
9. Tides of time (5:33) Баладата. Излишно е да я описвам, красиво парче.Тук Симон разгръща ангелския си глас докрай. 10/10
10. Deconstruct (4:14) Връща всичко бързо в метъла, със повечко дет елементи. 8/10
11. Semblance Of Liberty (5:42) Дет метъл касапница anyone? Това е достатъчно близко да откъсне главите на всички неверници.Проличава си че в редовете си Epica имат бивш член на God Dethroned!!! 9/10
12. White waters (4:44) Втора балада като тук помага с пеене Tony Kakko от Sonata Arctica. Като певец не ми е фаворит. Даже до някъде разваля картинката. Готин текст. 6.5/10
13. Incentive (4:15) Тежка песен. Не се отличи с друго поне при мен. 7/10
14. Design Your Universe (9:28) Фаворитът ми от албума. Достоен завършек на албума!! Много разсвирвания, запомнящи се мелодии, грухтене и хеви китари, дет рифове и красиво пеене! 10/10

Това е моето мнение за албума. Като цялостна оценка му давам 10/10 защото той е едно цяло и трябва да се чуе целия. Песните взаимно се допълват и няма излишно.

Автор: Dyomaeth / 2009-11-11 19:05:26

Един френд мой постоянно ми опяваше'чуй та чуй новия FFDP",след това пак когато мине малко време ме питаше"абе аре бе братле чу ли новия FFDP" Аз все му казвах не не не нямам време,забравих и тн. Е ето...най-накрая го чух от до. Ако трябва да бъда честен
"War Is The Answer" не представлява кой-знае колко добър албум, както моя френд казва,или както казват повечето от вас фенове на тази група.Но хайде всичко по реда си.ще започна с отсяване на добрите и лошите страни на албума...за жалост вторите преобладават повече. ще започна с лошите,тъй като първо те ми направиха впечатление когато изслушах албума (държа да подчертая,че го слушах няколко пъти).Албума е доста по-лек от предшественика си "The Way Of The Fist".В новият албум има 3 балади...е 2 от тях не може да се кажат баш балади де ама...ок тогава ще го кажа така"3 почти балади". Което за мен си е доста странно и малко не ме кефи,защото все пак група като тази отива да е здрава и също така да се раздава по този начин.Другото,което е в негативен аспект е че темпото е малко по-забавено с изключение на няколко парчета. Инструментите са малко не предценени и рзхвърлени...например баса изпъква адски много в парчето "Dying Breed"след което изведнъж се оравновесява с останалите инструменти,сякаш пича се е усетил,да си го намали....и така в другите парчета баса е абсолютно нормален страннно защо е изпъкнал само в едно парче....

. Другото нещо което пак се числи към негативната страна на албума поне според скромното ми мнение е че припевите също са разхвърлрни и вече не са толкова яки както в албума"The Way Of The Fist". Но някой който сега в момента чете това ще си каже че изобщо не съм харесал "War Is The Answer". Не напротив кефи ме,но за разлика от предшественика си не може да му стъпи на малкия пръст. Хайде сега към добрите страни,защото все пак има такива определено не мога да си кривя душата. Първото парче в албума е басоизпъкващата тресня която не само поради изпъкналостта от страна на баса те зарива от рифоже и куфеене,но и музицирането и пеенето в комбинация с това направо те отнасят в страната на агресията и любовта които са в приятно съжителство мо между си и се сливат. Като казвам за това парче не мога да не пропусна наааай-големия факт който адски много ми направи впечатление още когато за 1-ви пъ чух "Dying Breed". A именно поразителната прилика със SLIPKNOT по отношение на вокалното изпълнение(с изключение на чистото пеене),подредбата на рифовете допълбащите ги бързи стегнати почти на макс каси и изобщо музицирането като цяло. Има и още едно парче което прилича цели 3 пъти повече на SLIPKNOT и ако ще да си най-големия музикален инвалид пак ще го оприличиш на маскираните....приликите се изразяват пак в горепосочените пасажи каквито са в 1-вото парче.За тази още по-голяма прилика със маскираните лъха от парчето "Bullet Proof" препоръчвам го на всеки да го чуе дори и антифен на FFDP само и само заради уникалната прилика със SLIPKNOT. Е припева вече се различава коренно,но останалите пасажи приличат адски много даже веднага се олавят още при първите запявания на вокалиста(забравих как се казваше той). Не това в никакъв случай не е лошо даже напротив...просто ми е адски странно как така 2 парчета приличат поразително много на маскираните....чак имам чувството че тази прилика е нарочно. Другата добра черта която шари новия FFDP е това,че този албум вече повече бие на метъл,отколкото на хард кор или метълкор,което е супер похвално...има много сола,които са прекрасни и се преливат с цялостната атмосвера,не са дълги и досадни а са редуцирани и каращи да настръхнеш като ги слушаш. А и най важното...преди да забравя!!!! В албума има един прекрасен инструментал който даже граничи с прогресив и се явява в лицето на парчето "Canto34".Не в никакъв случай новия FFDP не е разочарование....тези лоши черти дето ги одрисках малко са от фенщина не от друго...просто понякога и аз съм доста капризен и искам всичко да е перфектно с дадена любима моя банда и за това така се получава. FFDP са дръпнали доста в музицирането и мелодията от колкото в стремежа си да бъдат брутални. Но за мен фаворита си остава миналият им албум "The Way Of The Fist". Колкото до новия албум ще се обърна към човека който постоянно ми дрънкаше да го чуя...той ми каза че една от баладите в албума приличала много на групата STAIND парчето което "прилича" на тази група се казва "Walk Away" е чух го нищо общо няма със STAIND. така че се обръщам към този човек и му казвам "Хей Дани, послушай малко повечко STAIND защото това което казваш граничи с абурда!

Автор: МИЛОРД-Атанас / 2009-10-16 17:42:24

METALLICA

Това не е точно есе или разказ,а по-скоро дългогодишната история на тази велика група. Надявам се, че творчеството ми все пак ще се включи във ‘‘ Народното творчество ‘‘.
Металика е групата, която промени изцяло тази музика . Когато познатите ни Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих се срещата те решават да си направят метъл група под името Металика. В първоначалния състав на бандата са : Джеймс Хетфийлд (вокали,китара), Ларс Улрих (барабани), Дейв Мъстейн (соло китара) и Рон МакГавни (бас китара). Основателя на бандата е Ларс, който както вече казах е барабаниста на групата, а другия основател е приятел на Ларс.Името му е Джеймс, който е вокал и ритъм китарист на групата както вече казах. Групата е създадена през 1981 година в Сан Франциско. Малко след като групата е създадена те издават дебютния си албум – Kill’ Em All през 1983 година. Текстовете на групата и до днес пишат основно Ларс и Джеймс. Така е и в слeдващия им аблум – Ride The Lightning само че в него те показват голямо развитие в текстовете на песните. След ова рез 1986 година те издават следващия си албум – Master Of Puppets, който според мнозина е върха в историята на Металика. В албума са включени осем песни като едната от тях е професионалния инструментал Orion и самата песен Master Of Puppets. За жалост обаче в същата тази година басиста на групата Клиф Бъртън умира от катастрофа,а другите членове се измъкват с дръскотини . Това натъжава Металика, но въпреи това те продължават да правят музика вече с нов басист – Джейсън Нюстед, който е дългогодишен фен на групата . Следващата стъпка на групата е албума им … And Justice For All през 1988 година. Този албум е много амбициозен и прецизен,а и освен това в него са включени едни от най-големите хиове на Металика като : One, ...And Justice For All (самата песен) и парчето Johnny Got His Gun която е първата песен с видеоклип на групата. След това групата има дълга почивка и чак през 1991 година издава албума Metallica или Черния Албум както го наричат феновете. Този албум губи много стари фенове на Металика, но за сметка на това печели нови. След това бандата отново има дългогодишна почивка и чак през 1996 година излиза албума Load който също като предшественика си разочарова част от старите верни фенове на бандата. Една година по-късно – през 1997 Металика издават продължението на стила на Load и именно албума им Reload. През 1999 година пък Металика правят концерт в Сан Франциско, но този път са със Симфоничния Оркестър на града. Там те правят кавъри на самите себе си само, че със класически инструменти и познатите ни метълиски китари и барабани. Специялно за този концерт са направене две песни : Human и No Leaf Clover. Това е един от най-незабравимите концерти на групата. В същата тази 1999 година Металика идват за първи път в на българска сцена в Пловдив. След това започва прочутия спор на Napster и Metallica . Металика започват всичко защото са против сайтове за торенти, музика, литература, филми и т.н. Стига се и до съдебен процес за този случай. Малко по-късно Джейсън напуска групата. След това Металика издават St. Anger, който има Грами за най-добро метъл изпълнение. След 5 години групата идва в София и свири пред около 60 хиляди души. Това е един от най-посещаваните концерти правени някога в България. И последната стъпка на Металика за сега- албума излязъл през 2008 година септември – Death Magnetic. Албума с тема смърт както показва самото име. И сега подходящия край за тази история на групата .И ще чакаме Металика да идват в България за 3 подред път. И една последна фраза :
Fight Fire With Fire !!!

Автор: wweover133 / 2009-10-15 19:51:15

E не не и не...някои казват "абе на някои албуми дето не се нравят от началото е възможно след 3-4-то слушане да ти влязат под кожата"...но определено това не важи за новия DIVINE HERESY "Bringer The Plagues" е адски неуспешен криейтнат албум,който за мен е грешка че изобщо се издаде.Защото това е албумът който поставя фаворитите ми на много долна позиция от личната си калсация.Е не мога...слушах го поне ококо 4 пъти този албум и не ми се понрави...даже напротив колкото повече го слушам толкова повече се дразня на факта че пичовете от DIVINE HERESY могат да допуснат тоя с извинение гъз Travis Neal да замести напусналия Tommy Cummings. Та гласа на новобранеца изобщо не подхожда на темпо като тяхното.Изобщо касите,стегнатия звук рифовите вихрушки хич не са подходящи за този глас.Новобранеца адски куцо прави прехода от чисто пеене към дране.А като говорим за чисто пеене...адски му е гадно...припевите са объркани,не са редуцирани,не са отчетливи,даже дразнят...имам чувството че ги импровизира на момента докато пее. Дори в парчето "Facebracker" чистото пеене на Travis поразително много прилича на гласа на Chester от LINKIN PARK егати бозата....никога не съм си представял че подобни машини като Dino и Tim ще допуснат толкова слаб тинейджърски недоошлайфан глас да им пее на музиката..жалко жалко наистина...да верно е темпото на свирене е станало 2 пъти по-бързо,касите и китарните рифовките направо ти режат главата звука е страхотен но...какво от това след като присъединяването на този вокалист осира метения пейзаж...жалко жалко наистина.Радвам се все пак че не се прецаках да си взема новият албум на оригинален диск,а мислех да го направя....добре че го чух от нета...не ми хареса нито след първо нито след 5-то слушане това е. Да се надяваме,че следващият им албум ще е по-добър и още повече се надявам да махнат дрислйото от микрофона и да назначът друг по-добър и подходящ за подобен вид стил,звук, музициране и тн.

Автор: Д-р Тарибо / 2009-09-23 00:28:18

След като миналата година централният плаж на Бургас беше принесен в жертва на чудовищата от Cradle of Filth (17 Август, Spirit of Burgas 2008), тази година дойде редът и на Каварна да изпробва тежката артилерия. Поводът – тазгодищното издание на най-екстремния фестивал в България - Thrash Till Death, организиран от Joker Media и Община Каварна. Хедлайнери на фестивала бяха норвежките блек метал крале Dimmu Borgir, a подгряващи бяха цели три български групи – Serpentine Creation, The Revenge Project и Korozy. Вечерта определено се очертаваше тежка!
Към 20:00h на сцената се появи откриващата група за вечерта – блекарите Serpentine Creation, които тази година издадоха и дебютния си албум. Значително малка част от хората, които изпълниха каварнеския стадион по-късно, успяха да видят и чуят изпълнението на Vlad, Jafar и Mephistophel, но това не попречи на най-големите ентусиасти да заформят погото веднага, а на всички присъстващи - да се подготвят за предстоящата нощ. Самите Serpentine Creation определено си заслужаваха внимание – добри музиканти с много добри парчета, което беше доказано от макар и краткият им сетлист.
След това на сцената избухнаха The Revenge Project. Момчетата от Бургас доказаха, че участията по фестивали определено не са им чужди, а също и че в България има не една или две наистина добри групи. Твърдият саунд и разтърсващият глас на MaxPain още повече наелектризираха присъстващите - мнозина, от които пееха заедно с музикантите. Изпълнението им въодушеви страшно много публиката и завърши с викове за още...Сега обаче е ред на Korozy.
Честта да свирят точно преди Dimmu Borgir се падна на небезизвестните български блек метали Korozy. На стадион „Калиакра” вече започна да става тясно. Тълпата се увеличаваше с всяка изминала минута, а мракът вече бе настъпил. Идеалната прелюдия към това, което всички феновете на екстремната музика очакваха с нетърпение, несъмнено беше сетът на Korozy. Това, което може да се каже за тях – чист блек метал, изпълнен от истински професионалисти, с добро присъствие на сцената, които без съмнение знаеха защо са тук тази вечер.Мощен звук и развяващите се коси на момчетата от групата покачиха напрежението сред вече полуделите фенове.
След последната песен на Korozy, всичко на сцената угасна и сякаш стадионът утихна – затишие пред буря. Под звуците на Bon Jovi, Skid Row и, хм, Run DMC feat. Aerosmith, хиляди фенове очакваха финалното разрушение... Напрежението се усеща във въздуха, тълпата се подготвя да изригне и ето, че моментът настъпва...
Моментът, който мнозина са очаквали с месеци, други може би и с години настъпва малко след 22:00h.Съпроводени от кратко интро, на сцената се качват един по един Dimmu Borgir. Време е да повикаме Дявола и да го оставим да ни омагьоса, поне за около час. Стадионът избухва, а Dimmu Borgir не очакват покана, а директно забиват Spellbound (by the Devil) от безсмъртния Enthrone Darkness Triumphant (1997). И това е само началото – сетлистът на Borgir включва както абсолютни класики, така и няколко парчета от последния им албум – In Sorte Diaboli (2007). Следващата песен - Cataclysm Children е сравнително по - различна от характерния стил на групата, заради по- хард звученето си, но все пак безкомпромисна. След това дойде и времето за малко по-нов материал – от недалечната 2007. Shagrath искаше да разбере какво ще стане, ако изрече думите “The serpentine…” и определено не остана разочарован – всички в един глас отвърнаха “…offering!”,и така цели три пъти! И така, след като вече бяхме изкушени от неустоимото предложение на змията, беше време да осъществим директна връзка със Сатаната. The Chosen Legacy – и всички закрещяха – “In Sorte Diaboli!”. И сега дойде подходящиат момент и за „лека” шегичка за сметка на религията – The Sacrilegious Scorn, с която минутите, посветени на In Sorte Diaboli завършиха.
И, както се изрази Shagrath, беше време за малко олд скуул блек метал, при това пуритански! И ето, че започна The Maelstrom Mephisto. Puritanical Euphoric Misanthropia е един от най- харесваните от феновете албуми на Dimmu Borgir, може би и заради това следващата песен – Indoctrination – е от него. Kings of the Carnival Creation пък е една от най – емблематичните песни в същия албум, както и изобщо за Dimmu Borgir. Песента е абсолютен шедьовър – дълга цели 7:48 минути, тя си има всичко – разтърсващият глас на Shagrath, великолепен бърз риф от Galder и Silenoz, разкошни изчистени вокали на Vortex, страхотно соло на Galder, харaктерните бързи и мощни барабани на групата и, разбира се, невероятният кийбордист Mustis, който завършва мрачната експозиция, чрез своите клавирни умения.
И отново се връщаме в далечната ’97 с Relinquishment Of Spirit And Flesh... След това музикантите се изтеглят от сцената, което кара екзалтираната публика да освирепее за още чист норвежки твърд саунд. И ето, че те отново са на сцената – в цялото си величие, и забиват Allegiance – първият трак на култовия Death Cult Armageddon, и втора песен за вечерта от същия албум. Следва и самата Puritania, която е една от най – любимите песни на всички фенове, и има защо. Също както и Mourning Palace, с която Borgir ни казват „довиждане”. Но публиката все пак успя да си спечели още една песен на бис - Progenies Of The Great Apocalypse - един грандиозен завършек на вечерта.
Под звуците на The Fallen Arises хората започват да се изтеглят, и така завършва един от най – очакваните концерти тази година. За някои беше изпълнена мечта, за други – просто поредния метал концерт, но едно е сигурно – първият концерт на Dimmu Borgir в България ще се запомни от феновете на екстремната музика.
Dimmu Borgir обещаха да се завърнат догодина с турнето за новият албум, който се очаква да излезе през 2010, но дали ще изпълнят обещанието си – само времето ще покаже.

Автор: Black Crow / 2009-08-31 23:00:59

Автор: irons / 2009-08-06 17:30:31

Автор: theArtist / 2009-08-01 22:28:12

Народно творчество