Исторически личности свириха на Kavarna Rock 2012

Публикувано на: 2012-07-16

Видяхме исторически личности на сцената и чухме музика, голяма част от която не бихме чули никъде на друго място в Европа. Ценителите дават мило и драго да гледат много от бандите, които тази година бяха при нас.

Ето, че Kavarna Rock 2012 официално е в историята и като теглим чертата, въпреки съмненията на много, плюсовете далеч надвишаваха минусите – организацията беше перфектна от гледна точка и на медии, и на фенове, видяхме някои от големите имена в метъла, които буквално са създавали история и най-вече, изпъкващо над всичко останало, беше убийственото шоу на Lizzy Borden, за което имаме подозрения, че ще бъде най-добрият метъл концерт в България през 2012 г. Естествено, оплакванията на разни хора, че чакали 20 минути за кюфтета и кебапчета няма как да приемем насериозно, понеже и без това не подкрепяме масовото ядене на джънк фууд по фестивали. И така, Kavarna Rock 2012-та, ето ни!

Kavarna Rock 2012

Kavarna Rock 2012

ДЕН 1
След 7 часа път, заради всякакви идиотски отклонения и ремонти по пътя в активния сезон, част от екипа на Про-Рок най-сетне пристига в Каварна, получава акредитации, пропуск за колата и се среща с фотографката Милена. Първото впечатление е, че хората отвън са повече от тези вътре. Вън обаче малкото останали капанчета са пълни догоре – хора с деца, дълго невиждали се стари приятели, мотористи, всякаква шарена тълпа, която се забавлява от ежегодната традиция да се събира в Каварна, без значение кой свири.

Реално нещата започват около 20:00. Michael Schenker е далеч от блясъка на най-добрите си времена и въпреки стегнатия звук и безупречния синхрон в бандата, подборът на песни (няколко хита на UFO като Rock Bottom, Shoot, Shoot, Doctor, Doctor плюс още няколко на Scorpions като Lovedrive, Another Piece Of Meat и Rock You Like A Hurricane) остави впечатление като сет на трибют банда. Естествено, участието на двамата бивши скорпиони Francis Buchholz (бас) и Herman Rarebell (барабани) само засили това усещане. Вездесъщият Doogie White (бил къде ли не и в момента вокалист на Tank) се справяше перфектно със задачата си да обедини в едно различните стилове и периоди на изпълняваните песни, но като цяло тълпата отпред реагира повече на познатите мелодии на Scorpions, отколкото на непознатите класики на UFO. Michael Schenker използва няколко състава за турнетата по различните континенти, като в Япония задължително пътува с певеца Michael Voss, в Холандия ще бъде с незабравимия Gary Barden, а в Обединеното Кралство ще си подсигури баса на Pete Way от UFO.

Michae Schenker

Michael Schenker

Изключително професионален сет от Glenn Hughes разтърси вече значително увеличилата се тълпа пред сцената. Каварна Рок започна да набъбва с падането на мрака. Glenn убеди и най-големите скептици в статута си. Този човек носи блуса в себе си – бас китарата и гласът му преливаха от емоции. Кратка и трогателна реч в чест на Dio, нещо като отдаване на почит към толкова обичания в България и в Каварна музикант.

Glenn Hughes

Glenn Hughes

Точно, ама точно в 23:15 (всъщност всички излизаха навреме, ебаси якото!) на сцената се качиха Dio Disciples, които трябваше да закрият тематично посветената на Ronnie James Dio първа вечер на Kavarna Rock. За непознатите, става въпрос за трибют банда, в която участват вечният наемник Тim Owens, Craig Goldy (който освен с Dio, ще бъде запомнен и като китарист на убийствената осемдесетарска банда Rough Cutt), James LoMenzo (бас, екс-White Lion, Zakk Wylde, Megadeth), Scott Warren (кийборд, Heaven And Hell, Dio, Warrant), Simon Wright (ударни, екс-AC/DC, Dio), a на някои парчета вокалите поемаше симпатягата Toby Jepson от Little Angels. Това, което подразни някои още от време на отварящата Stand Up And Shout, беше това, че Tim Owens през цялото време се опитваше да пее едно към едно с Dio, което само доказа, че въпреки че е превъзходен певец, той е от хората, които май завинаги ще бъдат обречени да не намерят свой собствен стил. Точно противоположно впечатление обаче остави Toby Jepson, който пя убийствено непринудено и изпъкваше над колегата си през по-голямата част от сета. Като става въпрос за сет, то той беше точно това, което можем да очакваме от една (макар и звездна) трибют банда на Dio – основно класики от първите два албума (Stand Up And Shout, Holy Diver, Don’t Talk To Strangers и Rainbow In The Dark от дебюта; We Rock, Egypt и едноименното парче от The Last In Line), както и сравнително равномерно разпределени парчета на Sabbath и Rainbow, повечето от които беше просто задължително Dio Disciples да изпълнят – Heaven and Hell, Long Live Rock N’ Roll, Man On The Silver Mountain и т.н., сещате се за какво става въпрос. Сетът беше професионален отвсякъде – стегнат, енергичен и без излишни глупости, които да ни отклоняват вниманието от основното.

Dio Disciples

Dio Disciples

ДЕН 2
От това, което чухме, на Д2 не им се получи да накарат хората пред сцената да викат с тях 100 години... С Дичо и без него, това е група, която много години не може да реши дали иска да е рок или поп, съответно едва ли е най-подходящата атракция за хората с тениски на Helloween, a те са основната таргет група наоколо, поне тези дни.

D2

D2

Когато Big Noize се качиха на сцената, нещата обаче станаха различни. Всъщност, това бе другата голяма трибют супергрупа на фестивала, в чийто състав изпъкват най-вече Vinny Appice (екс-Black Sabbath, Heaven Аnd Hell) и все още големият Sebastian Bach. Отново имаше много кавъри на Dio и Rainbow, но това, което направи най-готино впечатление от всичко бе, че имахме щастието да чуем няколко кавъра на Ozzy Osbourne (Crazy Train, hell yeah!!) и, което беше съвсем логично, Youth Gone Wild на Skid Row – парчето, което публиката още в самото начало желаеше. Самата тя, необяснимо, през този ден бе по-малобройна от първия, и то при положение, че на сцената щяха да излязат огромните в миналото Dokken и Stryper, които са от типа банди „пропуснеш ли сега, може би повече никога няма да гледаш”. Но да се върнем на Big Noize и Seb Bach – той просто пя убийствено! Не ни пука дали го наричат шибана примадона, или егоманиак – истината е, че този човек просто е създаден, за да пее всяка шибана вечер пред многохилядна публика. Това, че надали напоследък му се случва особено често, е друг въпрос, но това е нещо, с което от доста време всички звезди от края на 80-те се сблъскват.

Big Noize

Big Noize


Dokken започнаха неубедително с Kiss Of Death. Всъщност, неубедителен бе самият Don, който къде старателно, къде не толкова, избягваше височините в собствените си хитове и остави усещане за половинчатост. Кофти, особено ако предварително си имал очаквания и си загрявал за концерта с най-доброто от дискографията на тази някога велика американска банда. The Hunter и Tooth And Nail на живо не достигнаха дори една трета от заразителната сила на студийните оригинали. Нещо повече, нямаше никаква нужда от вариациите по The End на The Doors в средата на и без това безличната Too High To Fly, когато имаш поне четири албума, пълни догоре с класики. На няколко пъти ни бе обяснено, че Dokken предпочитат да си мислят, че навън е 1987-ма, което е напълно обяснимо, защото много вероятно по това време продажбите на Back For The Attack са били достатъчни, за да позволят на Don да изшмърка външния дълг на малка латиноамериканска държава, но горчивата истина е, че днес той не бе във форма. Това стана най-очебийно, когато повика Sebastian Bach да му помогне за Alone Again. В един момент хората около нас започнаха да позагубват интерес към шоуто, което завърши с бисовете In My Dreams и Dream Warriors.

Dokken

Dokken

Сигурно са минали много години, откакто за последно Stryper са били хедлайнъри на фест, но това не им попречи да бъдат истинските звезди на втората вечер и да дадат на тълпата най-доброто шоу на фестивала след това на Lizzy Borden. Най-накрая в оригинален състав (Michael & Robert Sweet – съответно вокали/китари и ударни, Tim Gaines – бас, Oz Fox – китари) те отдавна са загърбили имиджа на „черно-жълтата атака” и за него говориха единствено оцветените им в съответните цветове инструменти. Интересното беше, че на живо звучаха доста по-ударно, отколкото в студио, което с оглед на традиционната за България метъл публика беше само в плюс. Иначе всичко в поведението на Stryper беше изчислено до най-малките детайли – позиционирането им на сцената, синхрона между тях и всички онези дреболии, които те убеждават, че хората пред теб наистина работят за кинтите си. Имаше парчета от почти всички албуми на бандата (например супер любимите Soldiers Under Command, To Hell With The Devil, Loud And Clear), както и няколко кавъра – Tie Your Mother Down на Queen, за която на сцената се качи и Jeff Scott Soto (който някак затвърди усещането, че почти всички, пeли на тазгодишния Kavarna Rock, имаха за цел да впечатлят дори и най-големите скептици), на Judas Priest (Breaking The Law), и отново, за трети път за два дни, Heaven And Hell на Sabbath. Някак бе естествено да чуем точно тези парчета, понеже последният студиен албум на Stryper The Covering включва именно кавъри на подобни банди. Като цяло – страхотно шоу, което накара думата „ретро” да придобие възможно най-положителния смисъл.

Stryper

Stryper

ДЕН 3
Малко преди дебюта си на българска земя Rhapsody Of Fire преживяха разцепление в лагера си и така родните фенове не можаха да видят Luca Turilli на една сцена с вече бившите си колеги. Въпреки това, не трябва да съжаляват чак толкова. Вярно е, че от създаването на оригиналните Rhapsody Luca бе основен двигател на групата заедно с Аlex Staropoli, вярно е, и че съвсем скоро издаде един чудесен албум под етикета на Luca Turilli’s Rhapsody. Но Luca Turilli не е точно типът „лайв” музикант, от друга страна, ако гледаш Rhapsody на живо, особено за пръв път, ще искаш да чуеш тези песни в изпълнение на Fabio Lione. Гласът на този човек е огромен и на живо звучи толкова добре, колкото и в студийните му записи, а изпълнението му тази вечер в Каварна предизвика интереса и адмирациите дори на хора, които не бяха фенове на Rhapsody. Фактът, че заедно с Lione и Staropoli, на сцената бяха и всепризнати професионалисти като братята Holzwarth, познати ни от участията им с банди като Paradox, Avantasia, Blind Guardian и Tarja, бе още една предпоставка за хубаво лайв шоу, а актуалната китарна двойка на бандата Tom Hess и Roberto De Micheli ни накара да не усещаме толкова липсата на Luca Turilli. Всъщност, De Micheli не е точно новак в групата, защото е имал вземане-даване с Rhapsody още по времето на първото им демо, когато носеха името Thundercross. Иначе сет листът тази вечер бе повече от перфектен. В избора на песни за вечерта преобладаваха такива като Land Of Immortals, The Village Оf Dwarves, Dawn Оf Victory, TheMarch Of The Swordmaster, Unhоly Warcry и, разбира се, Holy Thunderforce и Emerald Sword, които вече минават за „класики” на Rhapsody. Прозвучаха и по-нови парчета като Reign Оf Terror и Triumph Оr Agony. Малко преди да слязат от сцената Rhapsody Of Fire не пропуснаха да почетат и сър Christopher Lee, който записа славното си име в историята на групата им.

 

Rhapsody of Fire

Rhapsody of Fire

Kamelot определено бяха хедлайнерите на вечерта, въпреки че не свириха последни. Решението Lizzy Borden да са след тях на фестивал с мащаба на Kavarna Rock, ощети предимно култовата банда на Lizzy, защото доста хора, които бяха дошли заради Kamelot, пропуснаха иначе якото изпълнение на американците. Част от тези хора прилежно бяха заели местата си пред сцената и не спряха да подкрепят бандата по време на шоуто й, а в момента, в който Thomas Youngblood се появи на сцената с българския трибагреник в ръка, публиката на стадион Калиакра вече наброяваше над 1500 души. Това бе и първа възможност за българските фенове на Kamelot да видят групата с новия заместник на Roy Khan Tommy Karevik, за когото това бе едва трети концерт. Без да играе ролята на имитатор, Tommy създаде впечатлението за избор, който пасва както на имиджа, така и на поведението и гласа на Khan, а десетте годинки младост в повече на Karevik могат и да се окажат плюс като се има предвид, че немалка част от фенската база на Kamelot е от женски пол. След началото с Rule Тhe World и Ghost Opera от едноименния албум, в които чухме като бек вокал да се изявява специалния гост на лятното турне Linnea Vikstrom (съвпадението с фамилията на Thomas Vikstrоm (Candlemass, Stormwind и др.) не е случайно), прозвучаха Center Оf Тhe Universe, The Great Pandemonium, Season's End, The Human Stain и When Тhe Lights Аre Down. Kamelot се представиха като истинска концертна банда и не спряха да се движат по сцената, да куфеят и да комуникират с публиката, която пък направи каквото бе по силите й, за да стане част от шоуто. Ключовите моменти до края на концерта, който очаквано завърши с March Оf Mephistо, включваха появата на сцената на Simone от Epica, която подкрепи Tommy за The Haunting (Somewhere In Time), както и тази на Fabio Lione, който се включи в биса Karma. Безспорно, че както Kamelot, така и онези, които дойдоха да ги видят, прекараха една хубава вечер...

 

Kamelot

Kamelot

Lizzy Borden са тотални профита, триумф на кича и долнопробното (в най-якия смисъл на тази дума) шок рок шоу и понеже много от нас, в Про-Рок, са фенове на би муувитата и осемдесетарския хорър, за нас беше въпрос на чест да се окажем в епицентъра на лошия вкус. Lizzy винаги е бил и винаги ще остане ъндърграунд – някъде между Alice Cooper, първите дни на W.A.S.P. и най-добрите времена на Twisted Sister като същевременно, независимо от състава, не може да бъде отъждествен или приравнен с нищо друго, защото е уникален ентъртейнър. Естествено имаше брадва, девойка, вампиризъм, кръв, американски и български знамена и даже инструментална версия на нашия химн. Не, не са краднали идеята от Manowar, във Франция свирят Марсилезата. Сетът беше много по-дълъг от обичайния за Lizzy по останалите европейски фестивали, затова освен задължителните Tomorrow Never Comes, American Metal, Eyes Of A Stranger и Me Against The World, получихме и супер рядкото изпълнение на Master Of Disguise от едноименния солов албум на Lizzy, както и Born To Be Wild на Steppenwolf за десерт. Единственото кофти беше, че ни спести повечко гола женска плът и сексизъм, които видяхме преди две години в Германия. Там имаше фелацио, стриптийз и други екстри, но пък от друга страна със сигурност в Каварна имаше фенове, пристигнали от другия край на света специално, за да гледат убийствения и уникален концерт на любимците си.
Това е. Опаковаме багажа и се сбогуваме с Каварна. В крайна сметка сме доволни, защото видяхме исторически личности на сцената и чухме музика, голяма част от която не бихме чули никъде на друго място в Европа. Ценителите дават мило и драго да гледат много от бандите, които тази година бяха при нас.

Lizzy Borden

Lizzy Borden

 

  • KAVARNA ROCK 2012
  • 13-15 юли 2012 г.
  • DIO DISCIPLES / GLENN HUGHES / MICHAEL SCHENKER / B.T.R / KOMANDA 5 
  • STRYPER / DOKKEN  / BIG NOIZE / D2
  • LIZZY BORDEN / KAMELOT / RHAPSODY OF FIRE / АХАТ/ РЕНЕГАТ
  • стадион Калиакра, Каварна
  • Организатор: Община Каварна
  • Стефан Йорданов, Антон Калмуков, Тодор Тодоров, Мартин Николов
  • Снимки Милена Радева
Коментари (0)
Коментарите са на публикуващите ги. Про-Рок не носи отговорност за съдържението в тях.

| Страница 1 |

онлайн магазин за музика

  • 34.00 лeвa
    IRON MONKEY 9-13 VINYL (2LP BLACK)
  • 24.00 лeвa
    IRON MONKEY 9-13 (CD US-IMPORT)
  • 34.00 лeвa
    MAMMOTH GRINDER COSMIC CRYPT VINYL (LP BLACK)
  • 24.00 лeвa
    MAMMOTH GRINDER COSMIC CRYPT (CD US-IMPORT)
  • 30.00 лeвa
    SUICIDAL TENDENCIES STILL CYCO PUNK AFTER ALL THESE YEARS (CD US-IMPORT)